Спомените на „старите кучета“

Николай Георгиев
„Машинен оператор“
работи в ТЕРАЗИД от 2000 година

Започнах в ТЕРАЗИД през 2000 година. Бях на 29, дъщеря ми току-що беше навършила 2 годинки, а днес вече съм дядо на прекрасна внучка. Колко бързо лети времето… Когато човек работи на едно място над две десетилетия, той пази толкова много спомени и има толкова истории за разказване, че няма да му стигнат и часове.
Помня старата фабрика. Бяхме много по-малко хора, нямаше ги големите машини и роботите, голяма част от работата се вършеше на ръка, човешката сила и времето бяха много ценни. Трудни години. Но желанието, енергията и упоритостта на всички във фирмата успяха да ни докарат до тук.
Днес вече е друго. ТЕРАЗИД е лидер и пример за успешна българска компания. Не мога да кажа, че няма трудности и изпитания. Но ние, „старите кучета“ помним и знаем, колко вода трябваше да изтече, за да сме това, което сме. Екипът е голям и има хора за всичко. Истински професионалисти. Заводът е изграден с най-модерни технологии и работим на пълни обороти. Сега вече никой не пълни и не подрежда торбите на ръка… За това се грижат машини като жълтия ми приятел – робота Уоли, който прехвърля над 100 тона на ден!
Спомням си често, за малката прашна фабрика и колко много извървяхме до тук… Щастлив съм, че съм свидетел и участник в целия този процес и съм напълно уверен, че ТЕРАЗИД ще продължи да се развива успешно. А ние, „старите кучета“ ще сме тук, за да разказваме…

Очаквайте скоро нова история тук в блога…