Тел.: 
e-mail: 
Българската икономика не е Спящата красавица, която ще се събуди изведнъж и всичко ще разцъфне
Световната икономическа и финансова криза породи много дебати и твърдения за причините, потенциалните и реалните щети, както и за възможните изходи. Дълго време различни страни спореха дали кризата „вече е дошла” или „тепърва предстои”, дълго време ще се говори и за това дали икономиката на страната ни започва да се възстановява или все още върви към дъното, от което да се оттласне.
За никого не е тайна, че един от секторите както в световен мащаб, така и в България, който най-рано и най-силно беше засегнат от кризата, е строителството. Рестриктивната кредитна политика на банките сериозно промени инвеститорските нагласи и много строителни обекти бяха замразени или изобщо не бяха започнати. По данни на статистиката от началото на годината броят на завършените жилищни сгради е намалял с 13% спрямо същия период за миналата година, а броят на подадените заявления за разрешения за строеж се е свил още повече. Ще си позволя да развия този пример и предполагам, че мнозина мениджъри ще разпознаят действието на същия механизъм в техния сектор. Няколко месеца след първите сигнали за промяната в инвеститорските нагласи пазарът на тухли и материали за груб строеж се е свил с около 40%, което определя, че през следващите няколко месеца подобно намаление може да се очаква и в сегмента на материалите за довършителни и ремонтни работи.
Това предполага, че подобрение за строителния бранш в близката година не само не се очаква, но че тепърва предстои най-голямото изпитание за производителите и изпълнителите в строителния сектор. За съжаление перспективите пред другите сектори на икономиката ни не са по-добри.
Какво ще се случи до есента на 2009 г.?
Стегнацията, която се наблюдава от края на миналата година в строителния бранш, в различна степен вече е обхванала почти всички сектори от икономиката и през следващите 3-4 месеца с различни темпове ще оказва влияние върху тях. От една страна износът ще продължи да намалява, от друга – постъпленията в икономиката от чуждестранни инвестиции ще са силно ограничени.
Това неминуемо ще доведе до нови съкращенията на работници, които вече се наблюдават в строителството и банковия сектор. Очаквам тази тенденция тепърва да се задълбочи в следствие на свиването не само на производствения сектор, но и на сектора на услугите. И ако в момента все още има хора със спестявания, които са склонни да инвестират в покупките на жилища, коли и луксозни стоки и услуги, постепенно те ще ограничат разходите си.
Мобилните оператори и рекламните агенции вече отчитат сериозни намаления в оборотите си и за съжаление тази тенденция скоро няма да бъде променена.
Лятото традиционно е сезонът на промоциите, но тази година те ще са изключително предпочитано средство за стимулиране на продажбите. Намаленото търсене вече кара редица производители и търговци да обявяват промоции и да намаляват цените на стоките си. Но не е изключено скоро на пазара да се появят фирми, които ще предпочетат да продават малко, но на високи цени, за да компенсират намаляващите обороти.
Какво ще се случи до началото на 2010 г.?
Най-мрачните прогнози за финансовото състояние на предприятията и на хората е за зимата на 2009-2010 година. Свиването в следствие от кризата на външните и вътрешните пазари за много стоки допълнително ще бъде засилено от намаленото потребление в резултат от нарасналата безработица и понижените доходи.
Благодарение на ранните записвания и спестяванията, за които стана дума, сериозни сътресения сред операторите на туристически услуги през летни туристически сезон няма да има. Не така обаче стоят нещата за есенните и зимни месеци, когато обемите от конгресен и ски туризъм ще са значително по-малки в сравнение с предходни години. Не случайно много хотели обмислят затваряне на цели комплекси по планинските ни курорти. Това неминуемо ще доведе до високи нива на безработица сред хората, които разчитат на сезонната заетост.
Разбира се, съществува сегмент на бързо оборотни, специални стоки и стоки от първа необходимост, който в най-малка степен ще усети силата на икономическата криза.
Наивно е да се смята, че парите, предвидени по различни програми и проекти на Европейският съюз, могат да бъдат спасителна инжекция за българската икономика. В различна степен те биха могли да смекчат щетите в отделни сектори, като земеделието например, но тромавите процедури по тяхното отпускане и усвояване от бенефициентите значително намаляват шансовете те да окажат сериозна промяна в негативния тренд.
Спадът на БВП, който вече е под прогнозираните нива, ще продължи и това сериозно ще промени обемът на постъпленията в държавния бюджет. Бюджетният излишък, който през последните години свикнахме да е нещо традиционно, ще се стопи и не е изключено да се превърне в дефицит. Това неминуемо ще изправи страната ни пред проблеми по обслужване на външния дълг.
Проблемът с огромната междуфирмена задлъжнялост, която продължава да нараства, може да предизвика вълна от фалити не само при по-малките фирми, но и сред сериозни компании.
Като добавим към това и несигурността за бизнеса, която съпътства всеки избор на ново правителство, очаквам сериозни трудности в последните месеци на 2009 и началото на 2010 година.
Какво да очакваме в средата на 2010 г.?
Докато мениджъри и ръководители на различни нива разработват сценарии и стратегии просто за оцеляване или за развитие в периода на кризата, фондовата борса започна да подава първите, макар и плахи, положителни сигнали за ръст. Ако се осланяме на правилото, че борсата реагира на промени около година преди те да настъпят в реалната икономика, може да се очаква, че в световен мащаб може да се наблюдава известно подобряване на икономическата обстановка най-рано в средата на 2010 г. Наивно е да се вярва обаче, че още с първите признаци на подобрение в някои страни българската икономика ще се събуди като Спящата красавица от дълбокия си сън, наоколо ще запеят птички и ще разцъфтят рози.
Трудно е да се каже колко време икономиката ни ще се задържи на дъното. Може скоро, след като достигне най-ниската си точка, да започне да се възстановява, но може също така да се задържи там година или две. Със сигурност обаче процесът на подобрение ще е значително по-бавен отколкото е развитието на кризата, което наблюдаваме и което предстои. А положителни резултати за българската икономика могат да се очакват най-рано година след подобряването на бизнес климата в световен мащаб. Още поне година след това ще е необходима за връщане до приемливи нива на заетост и доходи на населението.
Какви са реалните последици от икономическата криза за страната като цяло, за българският бизнес и за хората тепърва ще се оценява. Не трябва обаче да се пренебрегва фактът, че в известен смисъл тя ще има и положителен, оздравителен ефект, защото тъкмо, когато са изправени пред сериозни изпитания, много от фирмите търсят решения за модернизация, за подобряване на енергийна ефективност и оптимизиране на процесите и подобряват качеството на своите продукти и услуги.
