На обекта, сред работниците – там, където се случват нещата

Деан Илиев
„Търговски представител“
работи в ТЕРАЗИД от 2015 година

Започнах работа като търговски представител в ТЕРАЗИД по препоръка на предишния ми работодател. Така стартира моето приключение във фирмата. Историите, които мога да разкажа са много, наистина много и най-различни. Всеки ден се случва нещо различно, нови хора, нови казуси… Всеки ден различен сюжет. Но това е търговията. Едно от нещата, с които не предполагах, че някога ще се занимавам. Точно чрез нея обаче аз намерих себе си.
Най-паметен си остава денят, в който ме извикаха от ръководството и ми съобщиха, че от утре започвам да се занимавам с гипсовите и вароциментовите мазилки. Да, това беше повратен момент в моя живот и кариера. До този ден ние разполагахме с десетина силоза, а аз нямах представа какво е това силозна техника. Едва няколко дни след като започнах да се занимавам с вътрешните мазилки, успях да спечеля един от настоящите ни партньори.
Обадиха ми се за проблем с гипсовата мазилка. Трябваше да отида на обекта и да разбера какво се случва. Когато пристигнах, мазачите твърдяха, че мазилката не стяга. „Как така?!? Нашата мазилка е с по-дълго отворено време“, – обяснявах аз, но без резултат. И така, след известни спорове, запретнах ръкави да полагам мазилка с машина, тъй наречения „турбозол“. Аз, търговецът с ризката. Точно така! Те просто не знаеха какъв упорит и инатлив човек съм. Освен това бях виждал вече как го правят. Какво можеше да се обърка? Пуснах машината и започнах да пръскам. Наляво, надясно, нагоре, надолу и… готово.
Мазачите ми се посмяха малко и се захванаха да си оправят стената. Докато си приказвахме обаче и обсъждахме моите мазачески умения, мазилката взе да стяга. Момчетата се спогледаха и започнаха да пръскат, хванаха му цаката. Трябваше да пръскат повече, защото както вече им бях казал, нашата мазилка има по дълго отворено време за работа.
Повярвайте ми, тези момчета ме научиха на много, но най-вече на това, че трябва да съм сред тях. Само така мога да разбера какво е необходимо за работата им, какви проблеми може да възникнат и как да улесним работния процес. До ден днешен е така – аз съм сред хората, които работят с нашите материали, там, където се случват нещата.
Сега вече разполагаме с десетки силози – малки, големи, за трудно достъпни места, дори такива, които се зареждат с бегове. Даже синът ми, когато види жълт силоз казва: „Тате, ето я твоята работа!“… След няколко пресечки пак: „Тате, и тук имаш офис“. Днес силозите на ТЕРАЗИД може да бъдат видяни навсякъде и се гордея с това! Това е моята работа!

Очаквайте скоро нова история тук в блога…