Лазар Парашкеванов: Архитектът, който създаде модерната София

Лазар Парашкеванов е един от най-значимите български архитекти, чието наследство не само е символ на архитектурната идентичност на България, но и на иновациите в строителството през първата половина на ХХ век. Неговото име е не само синоним на великолепни сгради и устойчиви конструкции, но и на революционни подходи, които са поставили основите на модерното строителство в страната.
Роден през 1890 г. в с. Хотница, Велико Търново, Парашкеванов завършва архитектура и строително инженерство в Пражката политехника, където получава образование, което ще му позволи да погледне извън традиционните методи и да въведе нови, по-съвременни подходи в строителния сектор. След дипломирането си се завръща в България и бързо започва да реализира амбициозни проекти, които поставят началото на нов архитектурен стил в София и страната като цяло.

Модернизмът в строителството
В началото на своето творческо пътешествие, Парашкеванов се сблъсква с множество предизвикателства, но със своите новаторски идеи успява да наложи модерни методи в строителството. Възложен му е амбициозният проект за строежа на Софийската опера. Въпреки политическата нестабилност, започнала през 1920-те години и забавянето на строежа, Парашкеванов успява да създаде шедьовър. Проектът, който обединява функционалността с изискванията на естетиката, е в крак с международните тенденции в архитектурата, но същевременно отразява българската идентичност. Софийската опера, открита през 1954 г., не само че е забележителна с мраморните си колони и орнаменти, но и с акустичните си качества – признание за които дават най-известните диригенти на времето.
Неговото архитектурно виждане не се изчерпва само с красиви фасади и грандиозни сгради. Парашкеванов е и иновационен инженер, който въвежда нови технологии, като стоманобетонните конструкции и асансьорите „Шиндлер“ в проектите си. Най-известният му проект в това отношение е жилищната кооперация „Света София“, която през 1928 г. променя представите за съвременно жилищно строителство в България. Със своите девет етажа и асансьори, които по това време са истинска иновация, кооперацията се възприема като първият български небостъргач, предизвиквайки възхищение както у местните жители, така и у международни експерти.

Преодоляване на предизвикателствата
Не без трудности, Парашкеванов продължава да изправя нови стандарти за строителството и да преодолява препятствия. По време на изграждането на „Света София“ той е принуден да вземе големи кредити, за да финализира проекта, а земетресението през 1928 г. доказва устойчивостта на неговите иновации. Строителството му не е само архитектурен подвиг, но и социален, тъй като прилагането на кооперативния модел създава нов тип обществено жилищно строителство, което да отговори на нуждите на бързо растящото население на София.

Известни проекти и сгради
Лазар Парашкеванов е автор на множество знакови сгради и архитектурни решения, които са част от архитектурното наследство на България. Някои от най-емблематичните му проекти включват:
• Софийската опера и балет
• Жилищната кооперация „Света София“
• Сградата на бившия Партиен дом в София
• Църквата „Св. Георги“ в Горна Джумая
• Националната галерия за чуждестранно изкуство
• Гръцката църква „Св. Георги“ в София
• Сградата на Централна гара в София
• Стадион “Георги Аспарухов”
• Множество жилищни кооперации

Културен принос и философия на строителството
Парашкеванов не е само архитект и инженер, но и публицист и философ на съвременното строителство. Неговите концепции за жилищния и обществен строеж често предизвикват спорове, но същевременно поставят основите на модерния български град. Със своите публикации той лансира идеята, че градското строителство трябва да бъде не само функционално, но и социално отговорно. Чрез своите проекти той прокарва философията за изграждането на обширни, просторни, функционални и културно ценни сгради, които да отговорят на нуждите на гражданите.

Наследството на Лазар Парашкеванов
До края на живота си, Лазар Парашкеванов оставя следа не само в българската архитектура, но и в строителната индустрия като цяло. Той преминава през много трудности – от политическите промени до финансова несигурност – но винаги намира начин да продължи напред. Неговите проекти са не само архитектурни произведения, но и символи на устойчивост, иновации и стремеж към напредък. Той е архитектът, който изгражда София като един модерен европейски град, и чийто методи и философия остават актуални и вдъхновяващи и днес.