Кирил Старцев – създателят на европейския облик на Русе

Кирил Старцев остава в историята на Русе не просто като поредния кмет, а като човек, променил съдбата на града. Управлявал между 1934 и 1944 г., този инженер с европейско образование и широка визия извършва мащабни преобразования, които превръщат Русе в един от най-модерните и европейски изглеждащи градове в България.

Ранни години и образование
Кирил Старцев е роден на 2 януари 1895 г. в Белоградчик, в семейството на офицера Васил Старцев. Когато баща му е преместен в Русе през 1902 г., младият Кирил има възможността да се учи в престижната Първа мъжка гимназия „Княз Борис“. Завършва с пълно отличие и златен медал, доказвайки интелекта и амбициите си още в юношеските години.
След като участва в Първата световна война като пилот, той се дипломира като инженер-строител в Лозана, Швейцария, през 1922 г. Това европейско образование му предоставя широк хоризонт и модерни идеи, които скоро ще започне да прилага в родния си град.

Кметски мандат: Градът като визитка на модерността
След преврата на 19 май 1934 г., като симпатизант на „Политически кръг Звено“ и доказан специалист, Старцев е назначен за кмет на Русе. Под негово ръководство градът преживява истински „златен век“.

Основни постижения:
1. Съдебната палата и преустройството на централната градска част – Построява се емблематичната Съдебна палата, заобиколена от облагородени площади и паркове.
2. Модернизация на инфраструктурата – Благоустроява главните улици („Борисова“, „Николаевска“, „Цар Освободител“), изгражда канализация и водоснабдяване в крайните квартали и разширява електроснабдяването.
3. Обществени сгради и съоръжения – Изгражда модерна кланица, голяма баня и обновява пристанищната инфраструктура, включително „Моста на въздишките“, обичан от жителите.
4. Развитие на културата и образованието – Подкрепя театъра, строи нови училища като „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“ и ремонтира старите. Открива и читалищни сгради.

Кмет „назаем“: Водач в трудни моменти
Възхищението към Старцев излиза извън границите на Русе. Той е изпращан като кмет „назаем“ в Добрич след присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940 г. и във Видин след разрушителното наводнение през 1942 г., където помага за възстановяването на града.